Скъпа ли е цената на психологическата услуга?

В условията на икономическия натиск от повишаваща се безработица, от скачащи цени на горива и храни, от потискащи новини, които все повече стопяват чувството за сигурност, нуждата от психологическа подкрепа става по-силна, но човек се изправя пред цена, която счита, че не може да си позволи, за да не ощетява домашния бюджет.

Bureau 1-1Да, психологическата услуга не се субсидира от държавата както здравните услуги. Психолозите инвестират в квалификациите си след университета, в закупуване и усвояване на методики, чрез които да поддържат добър професионален стандарт, за да предпазват процеса на работа от грешки, и с които могат да ускоряват промяната.

За много хора цената на индивидуалната психологическа услуга е висока. Други биха забелязали, че средната цена за 1 час при психолог не е по-висока от тази за 20 минути при масажист или при зъболекар. Да, при масаж усещаме ефекта на допира върху себе си с ароматните масла и това действа веднага. Така е и при зъболекаря – той работи с машинка, слага лекарство, пломбира… Неговото майсторство действа веднага. Посещението при психолога понякога дава ефект веднага, ако готовността за промяна е назряла до такава степен, че е достатъчно само окуражаване от специалист. Но, ако животът постепенно се превръща в ад от възпрепятствана с годините решителност, от съсипана увереност още от детството или от настъпило примирение с ежедневното манипулиране от някого, тогава от осъзнаването на ситуацията, в която се намира човек, до решението за промяна и постигането и` са нужни повече срещи с психолога. Цената… Цената е усилието на всеки в израстването, за да стане по-уверен, а с това и по-здрав. А цената на психолога е тази, с която нуждаещият се го ангажира да понесе промяната на клиента си чрез неговата професионална издържливост, грижа и мисъл за хората, на които помага. Така е при индивидуалната психологическа услуга.

Различно е при помощта в група. Често цената е многократно по-ниска от тази на индивидуалната услуга, стига хората да приемат, че ще бъдат съпричастни на промяната на свои събратя по страдание или по порив за развитие. В групата всеки има шанс да извърви пътя си не само с подкрепата на психолог, а с повече спътници подобно на изкачването на планина – по стръмните склонове хората си подават ръка, понякога някой поема раницата на друг, ако е много изтощен, но той никога няма да бъде изоставен, ако сам не реши да се откаже от пътя. Психологът е водач, който се грижи всички да извървят пътя до своя връх и да си съдействат, всеки да опознае своя темп и своята сила на катерене, което ще му помогне по-нататък в самостоятелното изкачване и на други трудни височини.

Цената в група е усилието да се извърви пътят, като  изкачването се споделя с други. Цената на психолога, който е водещ на групата, е тази, с която групата го ангажира да бъде съпричастен на всеки участник, да поддържа атмосферата на психична безопасност на изкачващите – да бъде „барометър“ както за групата, така и за груповото „атмосферно налягане“ върху състоянието на всеки един, да стимулира активността и желанието за постигане.

Ние всички многократно плащаме цената за живота ни – усилия, страдание, стрес, вълнение в очакване… Понякога забравяме целта и се объркваме за посоката. Често бързо си ги спомняме, но може и под тежестта на проблемите да се загубим във времето и в пространството ни. Психологът може да носи товара на някого и без да бъде възнаграден, но с неговите си сили той споделя товара на изкачващия се, а тези сили трябва да стигнат да носи товара за своите житейски задачи и да не спира да се тренира със знания и нови умения в трудните изкачвания на загубилите се в планината.

Публикувано в Групово консултиране, Психологично консултиране. Постоянна връзка.

4 коментара по Скъпа ли е цената на психологическата услуга?

  1. Ася Пенчева каза:

    По-добре да плачеш пред психолог, отколкото да се смееш пред психиатър!
    Благодаря на д-р Чешмеджиева за тази разяснителна бележка. Тя много ми напомня на ситуацията, в която някой просто иска да му бъдат изпратени по e-mail снимки, направени от професионален фотограф. А фотографът как би могъл да поддържа техниката си, да инвестира в обективи и нови фонове – това обикновено не са въпроси, които хората си задават.
    P.S. Пробвах при стругар да поискам да ми направи една втулка ей така, защото може и нищо няма да го затрудни, а той поиска 30 лева…

    • Маргарита Игнатова каза:

      Погрешно е схващането, че депресия и лошо настроение се лекува с шопинг. Това е зависимост, също като всички останали .И тя има нужда от лечение.Така че, по-добре да „напазаруваме “ при психолог лечение от стрес, лоши мисли и депресия , отколкото да влезем в нова зависимост.

      • Точно така мисля за шопинга и аз. Но хората не са виновни, че търговията създаде термина „шопинг терапия“, за да внуши, че това води до ползи за здравето, а всъщност е една от хитринките за стимулиране на потреблението. Разбира се, че е приятно човек да си купи нещо, което много е харесал, но самоцелният шопинг като „терапия“ често претоварва с дългото обикаляне по магазини или само в един голям магазин. Там вниманието е ангажирано от множеството стоки в голяма шарения и продължителното взиране с чанта на рамо може да причини схващане, отпадналост, раздразнителност – все бонуси, които получаваме от „терапията“ 🙂

    • Много отдавна са направени изводите за ефекта от безплатната помощ от психолог. Клиентът не се ангажира в процеса на собствената промяна достатъчно, ако не заплати възнаграждението или ако то е малко според възможностите му. Най-силен е ефектът, ако заплаща със собствени средства, а не са предоставени от друг. Тази особеност на ангажиране и мотивиране е използвана още от първата половина на ХХ век при деца, които се отглеждат в обществени домове и техните родители не заплащат услугата. Дори и да я заплащат, психологът е възлагал на детето да му носи нещо лично – примерно камъчета, които специално да търси по улицата, или нещо изработено от него и т.н. Възнаграждението е средството, с което се символизира връзката между психолог и клиент – „давам-получавам“ в работното отношение. Тъй като много често не забелязваме нещата, които получаваме, без да сме положили усилие, без да сме откъснали нещо от себе си, те може да останат и неосъзнати. Така е и с обмена в отношението, знанието, опита в работното общуване с психолога, от които има вероятност да се лишим, ако някои от тях не ги осъзнаем.

Вашият отговор на Маргарита Игнатова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *