В Барселона – влюбени в модата

Впечатления от три дни, прекарани в Барселона чрез томболата на Mall Rousse „Влюбени в модата“ – 2016 г. Това е втора публикация в сайта в категорията „Човекът, местата и хората“ и отново е посветена не на посетени исторически забележителности, а на човека, неговия дух, неговите стремежи, чувството за принадлежност към своята среда, влюбеност в нея и страст да я съхранява и да я украсява, да я поддържа като своя емблема, да привлича другите чрез нея с достойнство, преглътнал и тъмната страна и цена на величието.

Как се случи? Отново по рецептата на Камата – Христо Стоичков (вижте една теза за късмета в предходния пътепис по повод Неапол), но още за късмета ще споделя накрая.

Барселона' 2016 с Mall Rousse - 107.02.2016 г. – Посещение на мола като място за сигурно бързо намиране на подарък за рожденичка. Обход на магазините там и набелязване на варианти. Избор – рокля с принт в цветове, които много й отиват. Представям си я и се радвам. За всеки случай разглеждам и друг модел. Оп! Смут. Изкушение. Тази е като за мен!… Гледам „картината“ в огледалото. Ама такава хубава картина!… Ако я купи друга жена, на която по-малко й отива, ще бъде съвсем различна картината й в огледалото! Добре, купувам втората за мен. Продавачката казва за някаква томбола. Е, едва ли, но добре, попълвам талончета просто така – от почит към инициативите на хората. Вкъщи – шега. Споменавам Барселона, подсмихват се: „А не ти ли се ходи в Париж!“. После ежедневие с внимание, погълнато от работа и други неща от живота.

16.02.2016 г. – Позвъняване от непознат номер. „Да, аз съм.“. Представят се май от магазин – не чух добре името. Анкета сигурно или реклама. „Барселона ли? Аз ли съм спечелила? Вижте, аз дойдох там, за да купя подарък… Дали е възможно от наградата да се възползва рожденичката, заради която дойдох? Тя ми е много скъпа…“. Изтеглено е моето име. Официално от нотариус и това било оканчателно. Можело само да избера с кого да отида.

2.2Обаче това е съвместен късмет, поведен от скъпата ми племеница заради посещението на мола за подаръка й. Отидох на работата й. Смее се, радва се, но отрича: „А, не, лельо, ти си късметлийката, а как спечели преди и Неапол?…“. Момичето сподели защо не може да предприеме пътуване в определения срок. Няма да издавам тук умилителния й довод, с който, все пак съгласила се с моето убеждаване, че тя е другата титулярка на тази награда, избра да посочи кой да дойде вместо нея – мама. И така към Барселона се запътихме две влюбени в модата – зълва и снаха. В младежките ни години следяхме доставките на хубавите платове по магазините, вадехме трескаво кройки от BURDA и La Mia Boutique и си ги разменяхме, творчески ги променяхме или създавахме оригинални свои модели, дори шедьоври, а после животът ни понесе към грижи и други занимания, за които вече не ни остава време за творчество с рисунка, кредата, линеала, ножицата, шевната машина. Обличаме се като повечето хора – от магазините. Останаха ни обаче рефлексите да оценяваме добрия шев, вложения труд в детайлите. Влюбени в модата? О, но не като следващи новия хит. Просто водени от вълнението по всяка 2.3хубава картината пред очите ни – на близкия човек или непознатия на улицата и… на тръпката по картината в огледалото. С възхищение към замисъла на неизвестен моделиер, технолог, съчетал парчета форми на кройките за пресъздаване на пожелан от него силует с тези цветове, с този десен, и на неизвестни изкусни ръце, изпълнили творбата по този начин. По този начин? А модата какво е?

Защо Барселона за влюбени в модата?

6Съобщението за спечелената Барселона аз посрещнах повече със смут, а всичките ми близки – с еуфория, по една и съща причина – как така пак ме уцели късметът отново след подобен жребий преди три години за Неапол! През двата месеца преди тръгването от време на време ми проблясваше въпросът: защо организаторите са си избрали Барселона като награда в томбола „Влюбени в модата“? Може би е хит сред предпочитанията на често пътуващите; може би този избор има история, която съм пропуснала да прочета от медиите; може би ще разбера, като отида…

Барселона в мозайка

2Впечатленията си за Неапол тогава описах в „щрихи“. За Барселона също не може да се пише хронологически, в лента, нито в щрихи. Може би е била такава и преди сто години, когато се е вдъхновявял Антонио Гауди, създал невероятни архитектурни емблеми за града. С мозайки с цветни парчета керамика, стъкло и метали той е градил, 3.1преобразявал и съживявал всичко, загубило дух във времето – в интериори, екстериори – фасади, архитекурни фигури в паркове, унесен и в миниатюрното, и със замах в големите пространства.

Шахматният мотив е навсякъде – в морскосиньото във фаянса на стълбището в реконструираната от Гауди Къща Батийо (Casa Batlló), в теракота на терасата й, съчетан и с фризова декоративност, в портата от ковано желязо пред работилницата му в имот на мецената му Гюел и в украсата по тухлите отвън на стените на работилницата. Този мотив е и в шарената керамика, по плакати из града, дори на полицейските коли и на якетата на моторните полицаи! Минавате през Парк „Гюел“ и мотивите от приказно декорираните сгради и тераса ще ви се привиждат после навсякъде из града. Не, не халюцинирате и не сънувате. Уверявам ви, че част от пъстрите мозаични мотиви 9ще намерите където и да сте в града, ако спрете и се озърнете наоколо.

Ще се усмихвате на пъстрата мозайка, откривайки я и в храната – в паелята (за нея още нещо по-надолу в този пътепис), в големите тумбести чаши със свежата сангрия – вино, щедро допълнено с портокали и лед, в чашките с нарязани в комбинация пресни плодове на пазара „Букерия“ – всичките много, много вкусни… И се обърквате – дали цветовете в храната ви напомнят Гаудова мозайка, или покривите на негови сгради ви карат да преглъщате, приличащи на сладки млечни, ванилови кремчета, фондан в различни цветове и шприцвани връхчета на кулите. Приближете се, за да откриете отново мозайката в най-различни варианти – глазурен, захаросан или с илюзия за сладолед. Каквото е пожелал да си представи и да построи творецът, вдъхновено му е намирал начина. Начина? А модата какво е?

Барселона – въздух, чистота, уют и свобода

10В каква среда нашето Весело Вътрешно Аз се чувства едновременно свободно, сигурно и уютно? Усещате усмихнато лицето си още при придвижването от летището към сърцевината на града. Широки улици, добре обозначени посоки за престрояване, гладък асфалт, по три ленти в една посока и отделна четвърта за велоалеята. Всичките коли блестят чисти и лъснати, с каквото шофьорите си знаят. Палми и цветя. Всички къщи – от огромните сгради до малките, са боядисани в свои цветове, по балконите – саксии малки и големи отново с палми и цветя. Те извикват погледа ни и от покривите, които са превърнати в тераси.

11Виждаме често полицейски патрули, но това не ни притеснява. Присъствието им е ненатрапчиво, само дава по бащински чувство за сигурност. В дантелите от ковано желязо, каквите често са балконите на сградите, и във формите в стила на Гауди потъваме в майчин уют. В Къща Батийо няма нито двуизмерни ъгли – във форми на прозорци и каси на врати, нито триизмерни – на помещения и трегери. Ръбовете са с вълнообразен контур. Всичко е заоблено, меко като в майчина утроба, в същото време светло и нежно цветно. Кой не би се почувствал щастлив в 12такова невероятно място като в красиво съновидение? Къщата отвън прилича на колективна рисунка, измислена от деца – като детска проекция на страховете от кости, маски, симпатично шарено чудовище с люспи и шипове, но в същото време с балансиращо красиви и нежни цветове за фон и акценти. Къща – произведение, което предизвиква усмивка у минувача по всяко време на денонощието, а вътре – място с непреходна модерност, в което са прегърнати в едно природни символи и форми от несъзнаваното, намерили чрез твореца реална употреба в светло, хармонично убежище от външния свят. Синхрон на всички времена заради начина, по който ваятелят Гауди е дал чрез труда си живот на всяка своя фантазия. Начина ли? Ами модата май това е!

Какво е модата и модата на Барселона

13.1С какво свързваме думата мода? С дефилетата на манекени, с новите стилове, с нови линии в стиловете, създадени в миналото. Модата е и в градския декор на живота ни, в дворовете, в домовете ни. Тя ходи в костюми и реквизити на времето по улиците ни и се прибира в гардеробите ни. За изследователя мода е статистически най-честата величина, стойност, проявление в реда на дадена съвкупност. Във възприятието на западните народи мода е начин, способ, маниер, форма, метод. Има френска детска песен „Savez-vous planter les choux“ (знаете ли да садите зеле) и се припява: „à la mode dès chez nous“ (по нашенски), както „Дилмано, Дилберо, кажи ми как се сади пиперо“. Начинът! Как правят нещата в Барселона? С принципа за удобство, което се цени от всеки – и от местните граждани, и от туристите. Какво е струвало на барселонци от обмисляне на идея и планиране на организацията до ежедневното изпълнение и усъвършенстване на начина, само може да си представим на фона на модата в България, въведена от политиците ни, че „нещата се случват“. Ежедневно от репортажи ги виждаме как се напрягат и хабят енергия в речи и основания, да ги обясняват „нещата“ как предстои да ги планират, калкулират, та чак до отлагане за следващия мандат. В Барселона музеи, паркове, атракциони функционират в единство за удобство на посетителите си нищо, че едни са държавно, други общински, а трети частно стопанисвани. По между им са „артериите“ на червените, синя и зелени маршрутни линии на турстичически автобуси на два етажа на няколко компании и според времето, с което разполагате, вие може да си набележите собствен маршрут – къде да слезете и да поостанете, кога пак да се качите, в кои 13участъци от маршрута само да се возите и да се наслаждавате на Барселона. Предоставени са ви слушалки, за да чувате синхронизирана с приближаването на забележителностите информация на езика, който разбирате, карта, мини каталог с всички места по маршрута с работното им време и с отстъпки за билетите им. Ще се уверите, че по-скъпите билети в някои музеи си струват цената с удобствата на съвременната техника – отново слушалки за записите с информация за особеностите на всяко помещение, мобилно устройство, с чието насочване в дадена посока ви показва автентичното обзавеждане, преди то да е било отнесено в националните музеи. Има и салони за документални филми или фотуси от съответното време, за умалена прожекция на програма „звук и светлина“ върху макет, което видяхме в Къщата Батийо. Такъв е начинът – магнетичната мода на Барселона!

„Саграда Фамилия“ – свещената неспираща съзидателност

14Нека ми простят информираните, вероятно екскурзоводи или пътешественици, за тези редове. Опашката за желаещи да видят отвътре катедралата беше доста голяма, а нашият престой кратък, но пък си дадохме достатъчно време да я обиколим и да я разгледаме отвън, без да бързаме. Наистина огромна. Ако човек, поиска да я снима цяла откъм която и да е фасада и изглед, трудно може да я обхване. Интересен е фактът на продължаващото й строителство вече повече от 130 години. Впечатлиха ме гигантските кранове, които пренасяха високо над главите ни строителен материал, също и работниците, които тук-таме по сградата висят на въжета и нещо майсторят по нея. Отвън ясно се отличават корпуси, строени в миналото, и достроените в съвремието, които са по-светли от старите. Гледах нагоре до измаляване на врата и си мислех: „Тази катедрала може би никога няма да бъде завършена.“. В интернет ще прочетете основание за продължаващия строеж – проектът бил одобрен за изпълнение само от дарения. Имайки предвид обаче солидното образование по строителство и архитектура на Гауди и на колегите му, които са стартирали строежа, 15както и опита им, със сигурност те са можели да планират време за изпълнение на всеки свой проект. Те трябва да са знаели не само, че няма да доживеят завършването на строежа на „Саграда Фамилия“. Дори и да приключи строителството й до 10-20 години, както се прогнозира, подръжката й, ремонтите, реставрациите на по-рано построените части и изваяни скулптури завинаги предстоят. Гледам извисяващия се до небето кран и с усмивка си мисля: „Ами ако създателите на нейния проект са заложили неспиращ строеж?“. Като присъдата на Сизиф да повтаря усилието с търкалянето на огромния камък по стръмния склон отново и отново… Дали някой не е заложил на барселонци участта за едно свещено строителство на катедралата си и живота! Така строителството и историята й никога няма да стоят нито само в миналото, нито само в настоящето и бъдещето. Не е ли това начинът за синхрон винаги с времето – този път задаващ задача на човека да не спира, да е загледан нагоре, да вае, да гради, да се качва и да слиза от високата като планина катедрала, обединяваща вярата на хората в сигурността и подкрепата, които символизира Светото Семейство…

Култовете в Каталуния

Да започнем от култовата паеля, която досущ прилича на нашенски славянски гювеч, но е първа в менюто на всеки ресторант и с цената си привлича чужденците като специалитет на Барселона. Като цветна и вкусова хитова мозайка са и платата с тапас – купчинки от различни мезета от месо, сирене, морски специалитети и други. Пак в сравнение, ако всяко българско ресторантско меню отдели царско място на неизменно вкусния ни миш-маш, сармите лозови или зелеви и всички други традиционни наши ястия, ако им се сложи достойна като спечелили славата си у нас цена, ще има чужденци, които специално заради тях ще идват в България на мястото на онези, които идват за алкохолен туризъм.

От култа към традиционната храна, към чийто вкус ни приобщават барселонци, да забележим и вкуса към 18решенията в художествените подаръци. В магазина към Националния арт музей се удивляваме на красиви бижута – реплики от оригинали, създадени от художници, а също и възстановки на нарисуваните, с които са позирали моделите от известни картини. Има ги и скъпи, и достъпни за всеки джоб според материала на изработката, но във всички случаи много красиви. Дамите може да си вземат чадър с шарката на този от картината на Луис Масриера, отделно или заедно с шал и чанта с мотиви от същия десен. И вече са заразени с художествения дух на Барселона!

19Спускате се по Стъргалото – булевард „Ла Рамбла“, до кея, където извисява снага 60-метровият паметник на Колумб, донесъл слава на града, когато е акостирал там след първото пътешествие до Америка. В близост са дворцовите сгради – на старата митница с пищни орнаменти, на покрива с мощни с големината и излъчването си орли и грифони, вероятно символизиращи пазенето на реда, на старата морска администрация и много други. В близкия градски парк се извисява архитектурна скулпторна композиция на върха със 20златна колесница, фонтани с отново свирепи грифони. На хълма Монджуик е огромната сграда-дворец на Националния музей на каталунското изкуство, от където се спуска известната фонтанна каскада. Като споменах в анонса на този пътепис за тъмната страна на величието на Барселона, може да го имаме предвид за цяла Испания след откриването на Америка и колониалната политика, на която дължи разцвета допреди войните от началото на ХХ век за сметка на разрухата и дори изчезването на други народи и култури. Въпреки това Барселона изглежда прегърнала и светлата, и тъмната част от същността си, оттам и силна и отдадена на 21гражданите и гостите си. Там личи култ към символите на града, емблемите на каталунския бит и култура, към хората символи – Гауди, Пикасо, Хуан Миро и много други техни съвременници. Без да иска, човек от България ще направи сравнението със склонността на нашите географски ширини да се създава и поддържа култ към живи съвременници, дори и в днешно време. И този наш проблем изпъква на фона на поругаваните с кражби на камбани и утвар църкви, рушащи се манастири и къщи-музеи на значими личности в историята ни, национални светини. Само докосвам това сравнение, а вие го довършете сами за себе си кой докъдето може да понесе да се натъжи или ядоса. Барселона не се успива в славата си с паметниците от миналото. Отвсякъде се чува бръмчене на резачки и други съвременни инструменти за строителство и ремонт. И пак да си припомним, че „Саграда Фамилия“ не спира да се строи…

Кавалерството на Късмета

22Хм, а сега малко мозайка и за това, което на мен също ми е любопитно. Този път ми се струва, че късметът дойде като зарадваща компенсация – в момент, в който се ядосвах за отлагани възнаграждения от положен с усърдие труд от предходната година, едно от които за най-справедливата по предмета на дейността си държавна институция. Но не допусках ядът да ме направи хладнокръвна, отхвърляща. Напротив. Лекувах го с неспиращо добро отношение към хората и нещата, които правя. И изведнъж – онова позвъняване, за което разказах по-горе.

Както и в Неапол, късметът ни съпътстваше навсякъде по пътя и в Барселона.

Не знам при ранното резервиране на билетите за самолета да е било възможно да се запазят и места, затова бяхме изненадани, че сме на 6-ти ред и в двете посоки. Остава да гадаем дали компютърът на авиокопманията отново по късмет ни е удостоил с тези хубави места в самолета.

23Две седмици по-рано следях прогнозата за времето от популярен руски сайт за дните на нашия престой в Барселона. С изключение на първия ден го даваха студено и дъждовно. Първият ни следобед сварихме променлива облачност и вятър. Вторият ден беше ветровит, но много слънчев и на открития горен етаж на туристическия бус хванах барселонски тен от слънцето и вятъра. Третият ден беше облачен и хладен, но без дъжд – също идеален за разходки. Последната ни сутрин преди отпътуване за летището вече заваля дъждът.

В първия следобед решихме да се придвижим до Парк „Гюел“ с метрото. На спирките му няма касиери както в софийското метро, а билетите се купуват от автомати. Те са различни видове и за по-сигурно попитахме един служител с униформа кой е подходящият билет за нас и тук ли е спирката към желаната посока. За съжаление той ни заблуди, попътувахме доста, докато се ориентираме отново по картата, и с риск попаднахме в една комична ситуация, от която ни измъкнаха добри хора – младеж и възрастна жена. Те дори ни придружиха до отсрещна спирка и ни окуражиха да продължим пътя си.

Полетът за завръщането се падна на рождения ми ден. Представете си какво е да се завръщаш с ум и сърце, изпълнени с приятни впечатления и преживявания и да се отпуснеш за полета в самолета. И да летиш! Но не „да летиш в облаците“, както му казваме по нашенски, а над облаците – на над 10 километра от земята!…

24После се приземяваш. И помниш, че си бил благодарен и тук, и там, и горе и отново долу, на едни хора, които по силата на късмета ти предоставиха изненадващо разходка в Барселона, организираха я по най-добрия начин и на нас ни оставаше само да се наслаждаваме на пътешествието си.

Качихме се в таксито си на летището в Букурещ и нашият Иван започна да ни подготвя за търпение, защото столичният трафик там вече започва, а изтеглянето по Дунав мост в този период може да трае часове. Какво се случи обаче. Прекосихме като за трафик Букурещ, но на Дунав мост не случихме никаква опашка. На българския пункт имаше само три коли преди нас и преминахме неусетно под усмивката на граничния полицай. „Невероятно!“ – учуден възкликна Иван. „Ами то си е въпрос на късмет…“ – тихо казах аз. „Ако знаеш, Иване, каква късметлийка возиш на задната седалка!…“ – с удивление и смях допълни снаха ми Дидито. От летището до вкъщи пристигнахме за 2 часа и 20 минути.

Малко данни за организацията на пътуването

25Хотелът, който си избрахме от двата предложени, се намира на булевард „Ла Рамбла“ –  с много ресторанти, музеи, театри, безброй магазинчета за сувенири, улични артисти. Започва от голямо кръстовище със спирки на туристическите бусове, долу стига до крайбрежния булевард, където е статуята на Колумб, а отсреща са пристанищата за круизи и яхти. Кеят е с колонади от високо извисени 26красиви палми.

Организаторът Mall Rousse възложи изпълнение на резервации на полет, хотел и трансфери от летище до хотел и обратно на туристическата агенция Travel Mania, откъдето имахме на разположение телефон за свързване при нужда, но такава не се появи през цялото време, за което благодарим и на тях.

Представителката от Mall Rousse, с която комуникирах, ни държеше в течение на всеки етап – от избора на дати и хотел до предоставянето на документите за резервации и застраховки, които 36бяха поели финансово в рамките на наградата от томболата. Ето, значи, откъде този синхрон и комфорт през цялото време – от Mall Rousse са също така влюбени в начина – влюбени в модата! 🙂

Тези субективни впечатления разказах, за да благодаря на организаторите, също в знак на почит към късмета ми и с уважение към всичките над 400 участници в томболата, чийто представител се почувствах и реших по този начин да ги направя съпричастни на помечтаното от тях пътуване.

Публикувано в Човекът, местата и хората. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *