В условията на икономическия натиск от повишаваща се безработица, от скачащи цени на горива и храни, от потискащи новини, които все повече стопяват чувството за сигурност, нуждата от психологическа подкрепа става по-силна, но човек се изправя пред цена, която счита, че не може да си позволи, за да не ощетява домашния бюджет.
Да, психологическата услуга не се субсидира от държавата както здравните услуги. Психолозите инвестират в квалификациите си след университета, в закупуване и усвояване на методики, чрез които да поддържат добър професионален стандарт, за да предпазват процеса на работа от грешки, и с които могат да ускоряват промяната.
За много хора цената на индивидуалната психологическа услуга е висока. Други биха забелязали, че средната цена за 1 час при психолог не е по-висока от тази за 20 минути при масажист или при зъболекар. Да, при масаж усещаме ефекта на допира върху себе си с ароматните масла и това действа веднага. Така е и при зъболекаря – той работи с машинка, слага лекарство, пломбира… Неговото майсторство действа веднага. Посещението при психолога понякога дава ефект веднага, ако готовността за промяна е назряла до такава степен, че е достатъчно само окуражаване от специалист. Но, ако животът постепенно се превръща в ад от възпрепятствана с годините решителност, от съсипана увереност още от детството или от настъпило примирение с ежедневното манипулиране от някого, тогава от осъзнаването на ситуацията, в която се намира човек, до решението за промяна и постигането и` са нужни повече срещи с психолога. Цената… Цената е усилието на всеки в израстването, за да стане по-уверен, а с това и по-здрав. А цената на психолога е тази, с която нуждаещият се го ангажира да понесе промяната на клиента си чрез неговата професионална издържливост, грижа и мисъл за хората, на които помага. Така е при индивидуалната психологическа услуга.
Различно е при помощта в група. Често цената е многократно по-ниска от тази на индивидуалната услуга, стига хората да приемат, че ще бъдат съпричастни на промяната на свои събратя по страдание или по порив за развитие. В групата всеки има шанс да извърви пътя си не само с подкрепата на психолог, а с повече спътници подобно на изкачването на планина – по стръмните склонове хората си подават ръка, понякога някой поема раницата на друг, ако е много изтощен, но той никога няма да бъде изоставен, ако сам не реши да се откаже от пътя. Психологът е водач, който се грижи всички да извървят пътя до своя връх и да си съдействат, всеки да опознае своя темп и своята сила на катерене, което ще му помогне по-нататък в самостоятелното изкачване и на други трудни височини.
Цената в група е усилието да се извърви пътят, като изкачването се споделя с други. Цената на психолога, който е водещ на групата, е тази, с която групата го ангажира да бъде съпричастен на всеки участник, да поддържа атмосферата на психична безопасност на изкачващите – да бъде „барометър“ както за групата, така и за груповото „атмосферно налягане“ върху състоянието на всеки един, да стимулира активността и желанието за постигане.
Ние всички многократно плащаме цената за живота ни – усилия, страдание, стрес, вълнение в очакване… Понякога забравяме целта и се объркваме за посоката. Често бързо си ги спомняме, но може и под тежестта на проблемите да се загубим във времето и в пространството ни. Психологът може да носи товара на някого и без да бъде възнаграден, но с неговите си сили той споделя товара на изкачващия се, а тези сили трябва да стигнат да носи товара за своите житейски задачи и да не спира да се тренира със знания и нови умения в трудните изкачвания на загубилите се в планината.
По-добре да плачеш пред психолог, отколкото да се смееш пред психиатър!
Благодаря на д-р Чешмеджиева за тази разяснителна бележка. Тя много ми напомня на ситуацията, в която някой просто иска да му бъдат изпратени по e-mail снимки, направени от професионален фотограф. А фотографът как би могъл да поддържа техниката си, да инвестира в обективи и нови фонове – това обикновено не са въпроси, които хората си задават.
P.S. Пробвах при стругар да поискам да ми направи една втулка ей така, защото може и нищо няма да го затрудни, а той поиска 30 лева…
Погрешно е схващането, че депресия и лошо настроение се лекува с шопинг. Това е зависимост, също като всички останали .И тя има нужда от лечение.Така че, по-добре да „напазаруваме “ при психолог лечение от стрес, лоши мисли и депресия , отколкото да влезем в нова зависимост.
Точно така мисля за шопинга и аз. Но хората не са виновни, че търговията създаде термина „шопинг терапия“, за да внуши, че това води до ползи за здравето, а всъщност е една от хитринките за стимулиране на потреблението. Разбира се, че е приятно човек да си купи нещо, което много е харесал, но самоцелният шопинг като „терапия“ често претоварва с дългото обикаляне по магазини или само в един голям магазин. Там вниманието е ангажирано от множеството стоки в голяма шарения и продължителното взиране с чанта на рамо може да причини схващане, отпадналост, раздразнителност – все бонуси, които получаваме от „терапията“ 🙂
Много отдавна са направени изводите за ефекта от безплатната помощ от психолог. Клиентът не се ангажира в процеса на собствената промяна достатъчно, ако не заплати възнаграждението или ако то е малко според възможностите му. Най-силен е ефектът, ако заплаща със собствени средства, а не са предоставени от друг. Тази особеност на ангажиране и мотивиране е използвана още от първата половина на ХХ век при деца, които се отглеждат в обществени домове и техните родители не заплащат услугата. Дори и да я заплащат, психологът е възлагал на детето да му носи нещо лично – примерно камъчета, които специално да търси по улицата, или нещо изработено от него и т.н. Възнаграждението е средството, с което се символизира връзката между психолог и клиент – „давам-получавам“ в работното отношение. Тъй като много често не забелязваме нещата, които получаваме, без да сме положили усилие, без да сме откъснали нещо от себе си, те може да останат и неосъзнати. Така е и с обмена в отношението, знанието, опита в работното общуване с психолога, от които има вероятност да се лишим, ако някои от тях не ги осъзнаем.